Напира въпроса плах
на моята уста -
нима толкова бързо
ме забрави ТЯ?
Нима сгреших?
С нещо те обидих?
Или пък сглупих,
че така непредпазлив
на теб душата
си разкрих?
Или нейде сред тълпата
погледът на някой
нов Ромео ти е
завъртял главата?
Може би работата
неотложна,
за себе си да настоява,
а от времето оскъдно
макар минута-две
едва ли ти би пропиляла.
Ето на!
Виждаш ти сама,
че макар далеч от теб
и сам в
опустелия от
любовни чувства
храм,
въртят се все пак
в моята глава
мислите за теб,
макар и мътни,
като сутрешна мъгла
и напомнят с
тихичка тъга
за отминалото,
незабравимото, останало
дълбоко в моята душа.
Аз съм прост човек,
не мога да погледна в
чувствата на женската
тъма.
За това бъди
така добра и
разсъди,
че в такава
луда неизвестност
трудно се седи.
И едно те тебе моля -
моля те, пиши ...

ти си чудесен и написаното от теб също.А за срещата ще ми се обадиш ли? Прегръщам те.