Поглед,
      усмивка,
            стремеж,
                  ням вик,
                        галещи ръце,      
                              разговор тих.
  
Затъмнена стая!
Планове, кроежи в леглото
за живот безкраен
и щастлив
      ...   
И така
      седмица една,
            после -
                  весел поздрав,
                        усмивка
                              със въпрос
                                    и отново гръб,
                                           ускорена крачка,
                                                   реплика
                                                          една!
" ... после -
      бързам сега!"
            И какво?
                  - Нищо -
                        просто така!
                              Когато
                                    срещнем приятел
                                          нали подаваш му ръка?!
                                                                      И с мене 
                                                                    вече е така!

Благодаря :)))