Защо да се лъжем на дребно, приятелю?
аз я обичам, отдавна го знаеш.
Всеки стих е едно осъзнато подмятане.
Всеки куплет - като полумрак за стая.

Днес ти определяш на стените размерите -
от пода почти до тавана.
Защо се опитваш да мериш пределите
с това, че съпруга ти стана.

Може ли туй да накара сърцето
да обича както по - рано?
Моят таван, помни, е небето,
а от него вали непрестанно!

Зная, че бракът е твоя таван,
а над него ще вдигнеш и покрив.
Но в твоята стая ще има и рана,
в която ще е винаги мокро.

Ще има прозорец един, непритворен.
Дори да издигнеш стените до края,
пак ще срещаш хора и стихове,
/като този/ в твоята стая.

Хубав стих!

побиха ме тръпки от такава искрена убеденост:)рно винаги боли...

усещания, пресъздадени по невероятен начин...звездите продължават да светят :)

Много истинско!