Тази вечер и сега
нямам думи за това.
Що направи ти със мен,
всеки час и всеки ден,
да умирам и възкръсвам
с твоя зов за любов.

Не оставяйме сега,
нямам сили за това.
без да спирам да мечтая,
в спомените да блуждая.
Изоставен в самота,
да бленувам любовта.

Не, не казвай , че сгреших!
Не е грях, че те дарих
с мойта вярност и любов,
в този черен свят свят суров.
Изоставен в самота
да бленувам любовта.

Да вдигнем чаши със вино
и да забравим всяко зло,
да пием за онези дни,
в които двама сме били.
Да пием за онези дни,
в които двама сме се любили.

Тази вечер и сега
да забравим таз вражда.
Прегърни ме силно ти
да си спомним наште дни.
Пак да пламне от жарта
огънят на любовта.