Ако преминеш през града заспал,
когато онзи облак спре да плаче
ще видиш мокри улици и кал
и може би - случайни минувачи...

Ако премина през града заспал,
съзирам зад завесата на здрача:
добрият Бог, от мъка побелял
рисува сън за всяко пеленаче!

Когато влезеш в своя топъл дом
и видиш хляб, огнище и постеля,
спомни си - на премръзналия клон
врабчетата от глад са онемели!

А аз ще вкуся залък светлина
и дланите си пусти с дъх ще сгрея...
Надеждата, със име на жена
зелена песничка ще ми изпее!

За болката няма измислена гума,
за копнежа - достъчно ярък цвят!
Което за теб е една шепа думи,
за мен е изгубен свят!

Не е изгубен! :-)