Вербуван от страстите
и хиляди желания
вървях по онзи път
омаян от дъха на мечтите.
Затъвах във локви от кал,
прекосявах по сипеи ронливи
височините,
нагазвах във тръни
и лепкава тор съхнеше
с месеци по прасците
издрани.
Къпех се в ручеи чисти
и отново поемах на път,
за да нагазя отново
и отново в калта.
За да бъда на път -
за да живея!